Ревю: Wolfenstein (Xbox 360)

Преди да продължа с ревюто, може да видите малко геймплей от играта тук.

За играта:

В новата игра от поредицата “Wolfenstein” ще се намирате отново дълбоко във вражеска територия, където нацистите, се опитват да обърнат хода на войната, правейки експерименти със свръхестествени пропорции. Главният герой е Б. Дж. Бласковиц, който с помощта на местната съпротива има за цел да прекрати плановете на нацистите. Естествено отновно обикновените нацисти ще ви затруднят, превръщайки се в зомбита и продавайки така присъщата атмосфера на Wolfenstein игрите. В тази част от поредицата, ще разчитате не само на уменията си с огнестрелните оръжия, но и на няколко специални, свръхестествени, умения, за да завършите мисията си успешно.

Графика

id Software са използвали добре познатият ни id Tech 4 енджин, познат още като Doom 3 Engine, но са се постарали да го доизпипат допълнително специално за nex gen конзолите, така че да ни предоставят игра с доста задоволителна графика. Ефектите и физиката на играта са изпипани достатъчно и няма дефекти или бъгове, които да бият на очи, така че да развалят удоволствието от играта. Тъй като дори и при Xbox-a стана навик игрите да не са добре оптимизирани и също да натежават е хубаво да се спомене, че дори в натоварени сцени ( експлозии, ефекти от различни оръжия, гранати и т.н. ), играта върви нормално и не лаги или нацепва.

Оценка на графиката: 7/10

Геймплей

Винаги съм смятал, че геймплея определя една игра, а не графиката й, и затова при почти всяка игра, тази част от ревюто, е може би най-определящата за крайната оценка на играта.

Ще разделя описанието на геймплея на 3 части: Общ преглед, плюсове и минуси.

Общ преглед – както се спомена и в коментарите на геймплей клипчето, играта е конзолизирана, т.е. геймплея е като на повечето шутъри от този тип. За по-ясна представа, геймплея е много подобен на този от Medal Of Honor: Airborne и Call of Duty 5: World At War. Общо взето разликата идва от добавянето на свръхестествения фактор в играта, докато всичко останало е точно това, което сме играли и досега. Присъства и типичното за конзолните шутъри прицелване, т.е. няма autoaim, но шанса да убиите противник докато мерника е някъде около него, е доста голям. При нова игра разполагате с избор от 4 трудности.

Плюсове:

- интерактивна обстановка.

Повечето от прикритията, с които ще разполагате са подвижни и могат да бъдат унищожавани, което кара играча, да подбира прикритието си и да не се задържа на едно място прекалено дълго.

- ъпгрейдване на оръжията и силите.

Едно от най-интересните неща в играта е, че можете да ъпгрейдвате оръжията си така че да става все по-ефективни, срещу прогресивно затрудняващите противници. Пазаруването на оръжия и ъпгрейди става от определени места, като често играта ще ви предупреждава, че паричните ви възможности няма да стигнат за пълен ъпгрейд на всичко и изборът ви трябва да е добре обмислен.

- свръхестествени способности.

В борбата си с нацистите, нашият герой получава малко помощ, въоръжавайки се с няколко свръхестествени способности ( някои от тях са преминаването в алтернативна реалност – Veil, давайки ви възможност да виждате неща, които в нормалната реалност не може да видите или са трудни за локализиране, като и спиране на времето ). Тези способности ще са ви необходими за да преминавате нивата и от време на време, за да се справите с някой по-труден противник или бос. Подобно на оръжията и тези способности могат да се ъпдейтват от Черния пазар, а сдобиването с нови способности става по време на мисиите, т.е. не се купуват.

- леко отклонение от коридорния шутър.

Както много други шутъри и този е от коридорния тип. За щастие обаче, тук имаме съвсем малко разнообразие. От една страна не доста често, но все пак достатъчно, има алтернативни маршрути, които ви позволяват да фланкирате противниците. Освен това в играта може да избирате мисиите си, което придава на играта така нужната ни нелинейност.

Минуси:

- малко плагиатстване.

Може само на мен да ми се струва или да е ненужна констатация, но все пак аз смятам за нужно да спомена, това което ми направи доста силно впечатление: Veil-a адски много прилична на Spirit Realm-a от Soul Reaver 1 ( дори животинките, които щукат наляво на дясно из тази реалност, напомнят на духовете от spirit realm-a ). Забавянето на времето си е доста стар ефект и принципно не е запазена марка на някоя игра, но тук, ситуациите и начина при които се прилага прилича прекалено много на Prince of Persia. Опитвам се да се сетя, но все още не успявам, точно от къде ми е познат компаса, който показва мисията. За звездичката е ясно, че е точно като от Call Of Duty 2, но самия компас, така разположен на линия отгоре, ми е трудно да си спомня. Имаше още няколко места, на които си проличава неоригиналността на идеята, но не са били достатъчно фрапиращи, за да ме насочат към точен пример, което автоматично ги прави достатъчно незначителни.

- не балансирана трудност

Да си призная, наскоро започнах да си пускам всяка игра на най-висока трудност, като до преди играх повечето игри на най-ниска и чак след превъртането на играта, решавах дали искам по-висока. В случая обаче почвам да се замислям дали да не мина играта на най-ниската трудност, колкото просто да я мина. Защо обаче смятам така? Ами подобно усещане имах при Call Of Duty 5, но там беше малко по фрапиращо. Тук положението е следното. При най-високата трудност, враговете не са достатъчно трудни или интелигентни, за да са интересни противници. Т.е. не се налага по планиран подход, за да се отстрани група врагове и т.н. В много случаи, пред мен централно стоят 2-3-ма нациста и или не знаят какво да правят ( няколко секунди седят и гледат ) или почват да стрелят без да уцелват, при положение че съм на 3-4 метра, което в други игри, значи 100% смърт на тази трудност. При други положения обаче, нацистите може да са толкова досадни, че да ви нервират на макс. Но в повечето случаи преминаването през нивото става адски лесно и ако не се втурвате директно напред, то шанса да умрете е почти нулев, дори и без да се стремите да се пазите. Проблема обаче идва най-вече от по-тежките противници, които са коренно различни от нормалните такива и разликата в трудността е просто покъртителна и направо неразумна. Още първия такъв противник, най-вероятно ще ви изненада, а следващите нарастват прогресивно. На мен най-много ми се опъна първото зомби ( в църквата ), до където реално съм стигнал, като сигурно играх 7-8 пъти преди да се откажа, за момента. Точно тази небалансираност пречи на едно добро изживяване от най-високата трудност, като проблема е, че тази небалансираност, става все по-често срещана.

- скрити предмети.

Ако не се лъжа, основното, което е скрито по нивата са разузнавателни материали и злато. Проблема е в големият им брой и доста голямата им скътаност. То общо взето най-неприятно е трудното намиране на златото, тъй като то е най-полезно. За целта трябва доста често да се използва Veil-a, като дори и с него си е досадно.

- изобилие на муниции

Колкото и често да се оплакваме от игри, където мунициите са оскъдни, то случаите, когато мунициите са достатъчно, за да се стреля постоянно без замисляне, правят играта малко по непредизвикателна. Но все пак типа на играта е такъв и наличието на достатъчно врагове е нормално да предоставя и достатъчно количество муниции.

Като се има в предвид, не много дългия ми опит с играта, това е което в момента мога да опиша за геймплея, но е достатъчно, за да го оценя. В последствие, ако има нещо, което да ми направи впечатление, ще бъде добавено.

Оценка на геймплея: 7.5/10

История

Историята не е много разчупена и е доста строго определена, като няма подхранени изненади, очаквани ( интересни ) развръзки и т.н., но въпреки това е достатъчно заинтригуваща. Евентуално по-напред в играта ще стане ясен плана на нацистите, но липсата на предположения и разсъждения са голям минус. Принципно в края на всяко ниво, Бласковиц прави нещо като отчет за свършеното по време на мисията и дава малък коментар върху акцента на мисията.

Оценка на историята: 6.5 / 10

Извод

Въпреки че наблегнах повечко на минусите, играта успя да грабне вниманието ми, което рядко се случва и успя да ме подтикне да искам да я превъртя. Препоръчвам на всеки най-малкото да я пробва и да не я отписва, защото е “конзолизирана” и е съществено променена спрямо Wolfenstein-a, който всички помним. Вярвам, че всеки ще намери нещо, което ще му хареса в играта и повечето от вас ще имат желанието да я завършат.

Обща оценка на играта: 7/10