Дойде време да спретна ревю на забележителния джойстик, който Razer сътвориха.

Необходимо ми е малко повече време, за да мога да напиша по-подробно ревю, но смятам, че с видео ревюто успях да ви покажа предимствата и недостатъците на този контролер. Надявам се, че за втората партида (защото тази се очаква да свърши доста бързо ) да съм готов и с по-подробното, писмено, ревю на Razer Onza.

Също така моля да ме извините, че все още не съм спретнал ръкавите да си направя някаква интересна шапка или нещо подобно, което да подобри качеството на видео материалите ми, но честно казано просто нямам нужното време, хем да се науча как, хем да измисля нещо интересно. Въпреки това, вече имам една интригуваща идея, която смятам ще ви хареса

Първото видео ще е бързо превю на джойстика, като съм се постарал да отбележа най-важното около новия джойстик. Малко по-късно ще кача и още 1 видео (всъщност 3) с по-детайлно разглеждане на джойстика.

Пълни впечатления ще споделя, когато поиграя с него достатъчно. Днес успях да го представя във фирмата и получих доста интересни първи впечатления, но тях ще може да прочетете във финалното ревю.

Само едно нещо бих добавил към видеото, а това е, че първоначалното ми впечатление от стиковете не е правилно, и настройката е точно за твърдостта на самите стикове, но просто трябва да се завърти по-силно Но за всичко това по-нататък.

Засега се знае, че джойстика (ако не се лъжа и двете версии) ще са налични в търговската мрежа от следващата седмица, но количествата ще са силно ограничени, поради по-малко изпратени бройки. Цените също са ясни, стандартното издание ще е 79лв, а турнирното 99лв.

Препоръки и критики са добре дошли тъй като това ми е първото продуктово ревю

Поради различни обстоятелства видеото освен изключително дълго, трябваше да бъде снимано и на два пъти, но мисля че се справих с изрязването и при интерес ще кача и Director’s Cut версията на първото видео

След няколко сериозни JRPG-та, японците не пропускат да ни предоставят и по някое друго хак енд слашче, което да задоволи нуждите ни за брутално изтребване стотици гадове. N3 II ви е подготвила 20-тина часа млатене и разчленяване на безмозъчни същества, с които да запълните иначе сухото лято.

История

Всъщност историята ни е до болка позната. Лош чичко някакси успява да се сдобие с наброяваща милиони безмозъчна армия, унищожаваща всичко добро по пътя си. Добрите пък на своя страна имат няколко героя с доста драматично минало, които ядат безмозъчни твари за закуска. Резултата е напълно предвидима история, изразена в очаквано дълги синематики без да запленява по никакъв начин играча. Самите персонажи даже ба моменти са неприятни и не карат играча да им влезе в положението или изобщо по някакъв начин да им симпатизират.

Геймплей

Всъщност ако вече сте запознати с този тип хак енд слаши, надали ще забелижите нещо специално в N3 II. Избиването на хиляди гадове с комбинация от 2 бутона би било забавно на новобранец в жанра, но закоравелите хак енд слашери, няма да издържат дълго на наистина омръзващото изтребване на безмозъчна сган. Общо взето интереса свършва с това да разучите техниките на 5-те героя и да избиете по няколко хиляди гада. След това играта ще ви се струва като постоянно повторение на едно и също нещо. Всяко ниво обаче има по общо взето едно предизвикателство, представляващо боса. Тези гадинки, освен че имат точно една определена слабост, която най-често по никакъв начин не е подсказана, а и имат навика да ви разказват играта по абсолютно безумен и малоумен начин. Естествено няма как да се разминат и нормалните за такива игри ситуации, в които няколко по-добре ориентирани гада, успяват по също доста безумен начин да ви подхванат ( дали съборени на земята или в странна форма на зашеметяване ) и да ви размажат или дори само наточат, така че съвсем да ви изнервят. Но в крайна повечето време ще прекарате в изморяващо пръстите разчленяване на не много добре ориентирана сган, където достигането на няколко хиляди поредни хита ( не знам кога стана модерно, хит серията да не се прекъсва, ако те ударят, но явно вече е ), и боди каунт достигащ безумен размер, е просто въпрос на време и търпение.

В допълнение към стандартния бой с мечове или други странни оръжия, ще може да добавяте към арсенала си по 4 активни и 4 пасивни атрибута. Ще са ви особено полезни, ако ви домързи да транжирате поредната доставка на месо.

Това, което обаче може да ви изкара съвсем извън релси е чекпойнт системата. Не знам поради каква причина са решили, че нива с такива размери, трябва да имат по 1-2 чекпойнта намиращи се на ненормално голямо разстояние един от друг. Още по-безумно е как след изпълнена основна част от мисията, или странична такава, не се сейва. От опит знаем, че такива моменти в не абсолютно забележителна игра, водят до положение, при което може никога да не пуснете играта отново.

В играта ще може да се превъплатите в пет героя – 3-ма мъже и две мацки, всеки от които има някаква форма на бекграунд история, естествено набързо скалъпена, оставяща по-голямата част на въображението на играча. Това щеше да е от полза, ако имаше някакво съсредоточаване върху персоналността на различните герои, така че да има смисъл да ги психоанализирате. Като цяло разликата между героите е основно в меле атаките и специалната им атака. Атрибутите, които печелите, с който и да е герой, могат да бъдат използвани за всеки един от тях. Неприятен факт, е и че в не малко мисии, ще се озовавате на локации, които вече сте минали с друг герой.

Естествено играта има някаква форма на левел система. По време на битка събирате от противниците си червени сферички, с които може да ъпгрейдвате оръжията и атрибутите си или да вдигате нивото на героя, което всъщност представлява увеличаване на кръвта и нищо повече. Най-странното е, че сферичките, които събирате са обидно малко, като се има в предвид епичния брой повалени противници.

Визия и звук

За съжаление и тук N3 II не показва нищо интересно. Нивата са изключително бедни от към… всичко. В повечето случаи сте на голямо поле покрито с трева и заобиколени от скали, или в гола зала с 1-2 колони. Графиката не е като за игра от 2010 година – грозна и ръбава. В същото време анимациите са добре изпълнени, както по време на кътсцени, така и в битки, включително и тези на магиите. Неприятни са обаче многото проблеми с текстурите, и по-точно десетките невидими препятствия, които ще срещнете, отворени врати през които не може да минете и т.н.

Няма голямо разнообразие на противници, нито пък кой знае, каква оригиналност в дизайна им ( честно казано на моменти все едно играем Lord of the Rings ).

В звука също са успяли да се издънят доста добре. Много често музиката изобщо не допринася за усещането от геймплея, нито пък е интерактива, т.е. да се променя спрямо съответната ситуация. Като чели през цялото време се повтаря една и съща мелодия, която и да се смени по някое време, сигурно няма и да забележите. Друг голям фейл е липсинга, когато  играта е на Английски език. Чувството за несинкнат звук значително намалява ефекта от кът сцените. В същото време актьорската игра не е лоша и даже е доста добра, като се има на предвид, че тези игри рядко ги превеждат качествено.

В заключение Ninety Nine Nights II е много лош пример за това, какво трябва да представлява един ексклузив. Освен, че не успява с нищо да надмине предшественика си от 2006-та година, то N3 II не успява да се съровновава и с конкуренцията от тази година в лицето на последната игра от поредицата Dynasty Warriors. Ако сте нови в жанра и не сте играли други подобни игри, може би няма да се разочаровате чак толкова от играта. В същото време, ако сте нови в жарна… най-вероятно няма да стигнете и средата на играта. N3 II не предоставя интересна и колоритна история, компетивен геймплей с интересни ( и необходими ) комбота или впечатляваща графика, все неща, задължителни за един ексклузив.

Оценка:

История – 4
Геймплей – 5
Визия – 5
Звук – 4

Дойде време отново да се върна ( не че бях започнал много сериозно ) към ефективно представяне на игри под формата на ревюта. Днес ще публикувам ревюто си на аркадния мастърпийс, наречен Limbo, като към текстовото ревю ще добавя и малкото геймплей, който успях да обработя и ъплоудна. На този етап ревютата ще се пускат първо в текстов формат, с евентуален геймплей монтаж ( все пак трябва да има нещо нагледно ), а ако успеем да насмогнем, ще има и видео ревюта с любезната подкрепа на Games.bg

Радвам се на всякакви препоръки и забележки, така че не се срамувайте

Трудно е да си представим в днешно време, как една на пръв поглед толкова простовата игра, може да ни засмуче в своя уникален свят до такава степен, че да забравим за всичко останало.

Лимбо е свят, чиято атмосфера се предава на играча изцяло чрез шокиращата му визия и пленяващия звук, в перфектна комбинация с щипка семпъл геймплей.

Липсата на история по нищо не ощетява играта, а точно обратното. Липсата на каквито и да е диалози, текстови подсказки, кътсцени и т.н., позволява на играча да се задълбае в играта още повече, оставяйки всичко на въображението му.

Героят ни е малко момченце, което по неясни причини се е озовало в света Лимбо. Свят намиращ се между живота и смъртта, където пронизващи лъчи светлина са поглъщани от мастилено-черни сенки. Представлявайки само едни черен сиует, често сливащ се с преобладаващата тъмна, подчертан единствено с пронизващите си бели очи, момчето има за цел единствено и само да се измъкне живо, от този кошмарен свят. По пътя си ще се изправи срещу доста зловещи природни предизвикателства, уникални капани и местни неприятели.

Осеяната със смърт игра е на принципа проба-грешка, където многократно ще трябва да преигравате някой пъзел, докато перфектната чекпойнт система и жестоките начини, по които момченцето често е разчленявано, ще се погрижат, тези многократни преигравания да не намаляват желанието ви за игра, а напротив. Нарастващия брой предизвикателства и постоянно повишаващата се трудност допринасят за сливането на играча със света на Лимбо и желанието да прекарате момчето през всички смъртоносни препятствия, ще накара повечето от вас да завършите играта на един дъх.

Визуалното представяне може да заплени дори и най-графично зависимите геймъри. Няма игра, в която атмосферата на света да е толкова добре пресъздадена и то само чрез комбинирането на различни нюанси черно и бяло.

Музикалният съпровод на своя страна завлича играча още по-навътре в играта. През по-голямата част от вашето приключение единственото, което ще чувате са тихи пронизващи звуци затихващи в нищото. Свирене на щурци, падането на лек дъждец или подухването на хладен вятър изострят чуството ви за опасност и ви приканват по-бързо да се спасите от този ужасен свят. От време на време обаче, ще се появява музика. Тежестта на мелодията е перфектно синхронизирана със случващото се на екрана, правейки изживяването още по невероятно.

Лимбо е изпълнен с пъзели и капани, които ще трябва да преодолеете с много повече мислене, тъй като разполагате с доста беден репертоар от движения, които да ви помогнат да оцелеете в този 2D пъзел/платформър. Чрез умението да прескачате малки препятствия, да дърпате разни работи и да се катерите по стълби и въжета, ще трябва да се преборите с десетки капани, да надхитрите сериозни опоненти и да преминете през все по-трудните пъзели обхващащи мрачния и смъртоносен свят на Лимбо.

Завладяващата визия и приглушеното звуково оформление, компенсират за лисата на история и са главните виновници за това да бъдете безвъзвратно засмукани в шокиращата, смъртноносна и безнадеждна реалност, наречена Лимбо. Тази иначе жестока атмосфера, позволява на играча да осъществи доста силна емоционална връзка с главния герой, помагайки му да преодолее всички препятствия в този кошмарен свят.

Какво точно представлява света на Лимбо? Това ще трябва да си отговорите сами.

Това, че играта е с продължителност едва няколко часа ( 5-6 ), е малко разочароващо, но доста от вас дори ще я преиграят, най-малкото за да намерите всичките скрити предмети.

Оценка: 9 ( Всичко по 9 )

Кратко? Ами реално няма, какво толкова да се спомене за новата конзола. Все пак ще се опитам да покрия всички аспекти, за които се сетя, а накрая на статията може да видите двете видеа, които набързо снимах с помощта на брат ми като оператор ( не го съдете ).

Дизайн – то друго няма какво да се разглежда
[Gallery not found]

Всъщност всички сме гледали дизайна доста дълго време и досега не съм срещнал човек който да не го одобрява. На мен лично ми харесва адски много. Освен, че е далеч по-елегантен, има и лека футуристична нотка, дължаща се на чупките в дизайна.

Много хора не одобряват основно гланцираното покритие на конзолата, но като се замислим, така най-много ще си върви с повечето черна техника във всеки дом. Естествено, за тези които си искат матовото покритие, в случай че не знаят вече, Аркейд версията на слима ще дойде точно с матово покритие.

Не трябва да забравяме, че новия дизайн е не само по-красив, но и доста по-ефективен. Вече определено има значение дали ще си държите конзолата изправена или легнала. Естествено няма да е от такова значение, в смисъл дали ще се развали или не конзолата. Все пак вентилатора и охлажданите елементи вече са разположени до долната решетка, което означава, че тя отговаря за основния приток на въздух. Блокирането й ( когато стои изправена конзолата ) няма да навреди кой знае колко, но определено ще спре значителен поток от свеж въздух. Това може и да е причината, някои хора да получават по-висока температура на конзолата си.

Някои дизайнерски решения обаче, не са толкова добре измислени. Всъщност са само 2

Първото е, че бутона за синхронизиране на периферия ( джойстик, китара, волан и т.н. ) е адски некачествен и доста old school. Не само, че е на прожинка, ами и скърца. Изобщо не е на място и наистина разваля дизайна на конзолата, значително ( на видеото ще може да се уверите ).

Втората “пробойна” според мен е дразнещото пищукане, когато пускате / гасите конзолата или вадите / прибирате двд-то. Не ми се вярва в дашборда да има опция за премахването на цъкането, но не съм и търсил.

Захранването също е доста по-приятно. Не е кой знае колко по-малко от това на jasper конзолите, но и неговия дизайн е променен, като сега е матово покритие и е адски приятно на допир. Особено се радвам, след като редовно ще си местя конзолата от хола в стаята… Т.е. няма да ми се налага да се чудя, къде да го наръгам, тъй като е достатъчно малко и леко, че да мога да го метна на първото удобно място, нямайки значение върху какво ще се озове.

“Новия” дизайн на джойстика определено го прави по-елегантен. Слушалите също са изцяло черни, а не със сиво донапренче, както при Елита.

Изобщо целия дизайн на конзолата е създаден така че да е в хармония, както със себе си и всички останали периферии, но и със заобикалящата го техника. Има хора, които все пак искат конзолата им да се отличава от всичко останало, като на тях просто им препоръчвам да изчакат Halo Reach бъндъла, който наистина изглежда феноменално и нищо чудно и аз да се сдобия с него, въпреки че играта не ме интересува…

Друго, какво да кажа… Естествено забравих да спомена, че наистина конзолата е далеч по-тиха, въпреки че още не съм тествал как е с върнетенето на диск, но предполагам шума ще е същия, тъй като устройството реално не е много по-различно. Самия вентилатор обаче е значително по-тих.

Ами остана само да кажа, че съм наистина доволен от това, което са постигнали Майкрософт. Може да го приемете за фенщина, но няма значение, за мен този дизайн е много по приятен от този на PS3 или PS3 Slim. Правя този коментар напълно обективно! Има си минусите, но като цяло е прекрасен.

Време е за малко видео. Не съм репетирал и т.н., най-малкото защото никога не правя такива видеота, ама… Тоест не съдете много строго

Не знам доколко ще мога да напиша качествено ревю на играта. Честно казано пълна представа ще имам след като я превъртя още няколко пъти и поиграя мултито повечко. Все пак се чувствам задължен да споделя впечатленията си от играта и да помогна на повече хора да направят правилното решение – да си купят играта ( чакам да излезе РС версията )

Първо малко за играта:

Име на играта: Call of Duty: Modern Warfare 2
Разработчик: Infinity Ward
Разпространител: Activision, Square Enix ( Япония )
Платформи: PC | Xbox360 | PS3
Излиза на: 10.11.2009
Жанр: First-person shooter
Официален сайт: modernwarfare2.com

За играта ( Ozone.bg ): Call of Duty поредицата направи успешен преход от сивите бойни полета на Втората Световна Война към съвременната епоха с безспорно най-успешната си част до момента – Call of Duty 4: Modern Warfare . В прякото й продължение – Modern Warfare 2, играчите ще влязат в ролята на Sgt Gary “Roach” Sanderson и ще се присъединят към елитна международна антитерористична част под командването на Soap McTavich – главния герой в предишната част. В течение на новата кампания постепенно ще свикнете с новите членове на отряда ви, а историята ще ви сблъска с мощна руска националистическа фракция с контакти по целия свят, а подобренията в мултиплейър частта и почти всеки аспект на играта в графично и геймплей отношение обещават да превърнат Modern Warfare 2 в достойно продължение на отличения с множество награди предшественик.

Trailer:

Сега да преминем към ревюто…

Първо е важно да спомена, това което сигурно е попринцип ясно, че ревюто е върху Xbox 360 версията на играта.

Графика:

Възползвайки се от IW4.0 енджина, Modern Warfare 2 изглежда чудесно. Доста по-добре е от при първата Modern Warfare, но разликата не е толкова очебийна и общо взето само допринася за страхотното изживяване от играта. В същото време енджина не натежава, като пример за това са доста земните изисквания за РС и доста доброто представяне на играта при 360-цата, като при повечето игри в доста натоварени, графично, сцени дори конзолата се предава, въпреки че е за момент. В случая няма такова нещо. Играта върви супер гладко. Честно казано мнението ми около графиката на игрите може често да се пренебрегва, тъй като рядко ме вълнува графиката като в същото време рядко и обръщам достатъчно внимание. Общо взето ако някой детайл ми се набие в главата ще му обърна внимание и ще го спомена, но в случая ми се струва, че всичко беше направено така че човек да се съсредоточи върху часа с огнестрелните битки, а не върху това дали ако стреляш по копирната машина ще почне да тече мастило

Все пак обаче някои детайли ми направиха впечатление:
>> новия начин по който се индикира, че ще се мре, е далеч по-готин.
>> експлозиите са по-приятни за гледане
>> предвижването през димна завеса или снежна буря е доста яко, като усещането е далеч по-добро
>> героите са по-добре анимирани
и още много по-добрени детайли.
>> петната кръв на снега са много яки

Графиката получава 8/10 като попринцип и 10/10 като се има на предвид, че е максималното нужно и полезно за игра от такъв тип. Т.е. крайно 8.5/10

Геймплей:

Дойдохме си на думата

Ясно е, че четворката в това отношенеи беше перфектна, как обаче се справя шестицата като неин наследник?

Ами мога да кажа само едно – още по-перфектно Направо ще разгледам интересните неща поотделно:

>> Много нови оръжия и притурки - реално по-правилно е да се каже, че старите оръжия са по-малко Притурките, са повече променени, отколкото добавени нови, но например scoup-a за автоматичните оръжия, вече не е толкова неудобен, а е направен далеч по-добре и видимостта е перфектна. Друг голям плюс е, че вече враговете носят доста по-голям набор от оръжия с различни притурки, така че когато свършат патроните, има какво да се ползва ( в интерес на истина на Veteran само веднъж или два пъти съм прибягвал към смяна на оръжие поради липса на патрони ). Наистина полезна промяна е опцията да се ползват по няколко притурки вече и в мултиплеър. Доста ефективен е термалния мерник, който не знам обаче дали ще е достъпен в мулти, въпреки че се съмнявам да има някакво реално приложение – само за уточнение, термалния мерник се използва да се виждат враговете, когато са в димка, но не вижда през стени . Никога не съм бил фен на реалните оръжия и нямам никакви наблюдения върху това доколко реално се държи едно оръжие в играта спрямо реалността, но в сравнение с четворката, тук има известна промяна в боравенето с оръжия, откатите и т.н. Освен това щетите нанасяни от различните оръжия са доста по специфични за всяко едно от тях или поне се усеща по-лесно в MW2, спрямо четворката. Предполагам повечето от вас вече са разгледали повечето оръжия така че си имат на идея как изглеждат и че са абсолютно изпипани откъм детайли. Като за последно мисля, че е важно да отбележа, че стрелянето със снайпер е малко по-различно. Не знам как е при всички снайпери защото не съм ги тествал, но при 50cal. снайпер, след изтрел, вместо мерника да се отмести в страни и после да се върне обратно, то той си остава върху целта а се подмества самата камера правейки доста странно движение. Първоначално е малко странно ама се свиква. Снайпера, който се използва на стелт мисиите няма този ефект.

>> Враговете - тук подобренията са доста. Ботовете са доста по-умни, особено на най-висока трудност. Ако си спомням добре Veteran трудността при четворката, то същата на шестицата е с една идея по-трудна. Зад всеки ъгъл може да ви чака бот започващ да стреля в момента, в който си подадете носа. Особено гадно е на мисиите в Бразилия, тъй като там ботовете тичат по покривите и се подават произволно през разни прозорци и тераси, като за разлика от четворката, тук по-голямата част от ботовете се ресетват на различни места при преиграване на нивото, което прави заучаването на позициите им нерезултатно. Обаче с това не свършват промените Бойното снаражение на ботовете вече има по-голяма роля и има голямо значение, къде и с какво ги целите. Реакцията им при обстрел също е подобрена – при удър от леко оръжие, с малко щети за бота, той може да се препъне, продължавайки да претичва или да залегне на земята, за да избегне обстрел. Също така last stand-a е нещо абсолютно нормално Което ми напомня за другото нововъведение, което позволява да се движите докато сте в Last Stand. Криенето зад различни прикрития няма да го коментирам, въпреки че го правят доста по-умно. Общо взето ИИ-то е доста подобрено и доставя удоволствие, а не дразни. Има и куриозни случаи, като например човек от моя отряд стои срещу някъв бунтовник на средата на улицата 3-4 метра един от друг и се стрелят 5-10 секунди без да се уцелват Друг пример е, мой човек седи зад прикритие и стреля на някъде, до него е застанал враг, който стреля по мен, но това явно не притеснява бота На моменти Veteran-a може да напомня този на CoD5 и да вдига кръвното, но се преживява

>> по-раздвижен / динамичен геймплей - повтарям го доста вече, време е по да се опитам да го обясня – честно казано все още ме мързи да запиша малко геймплей филмчета с нагледен материал, но обещавам, че ще го направя. В същото време още от клипчето, което дадох по-горе си личи колко е променен геймплея. Не че ще се катерите по лед на друго място освен на това показано на клипчето, но всъщност съществената промяна е, че колкото и големи да бяха сингъл картите на четворката, коридорния геймплей си личеше. Тук обаче все повече и повече е наблегнато на опцията за различно придвижване по бойното поле. На много мисии не само ще имате възможността да подпукате враговете, от няколко места по избор, но и ще ви се налага в зависимост от това, доколко може да се справите. Пример за това са мисиите, в които защитавате нещо или нападате нещо. Естествено за разлика от виенското колело в четворката тук имате помощ ( естествено на Spec Ops може и сам да се пробвате на подобни мисии ).

Начина по който реагират враговете, това че се респоунват при подновяване на играта на друго място, възможността за избирането на различни тактики спомага сингъла да предоставя по-добро изживяване.

>> геймплей в мулти - ами честно казано съвсем малко съм поиграл в мулти и мисля че трябва да мине поне месец игра преди да мога да имам хубава представа за мултито. Но всички сме видяли достатъчно клипчета ( лийкнали и не лийкнали ), та да имаме представа за какво иде реч. От опита ми с него само мога да заява, че е прекрасен и също толкова динамичен. Една от промените, която ми харесва е, че уж няма места на които да се качи човек без те да са предвидени за това. Това отчасти беше забавно, но и от части не, така че премахването му или поне ограничаването му до разумни граници е добре. Въпроса с Deathstreak-овете също и в устата на всички, ама аз не се притеснявам толкова… Ако съм го убил 3 пъти подред, колкото и да го напомпат, пак ще го убия

[vodpod id=Groupvideo.3835679&w=425&h=350&fv=]

>>Spec Ops - точно каквото казаха, че ще е. Много от сингъл мисиите, леко преработи, малко позатруднени и за 2-ма Голяма част от тях могат да се изиграят и от сам човек, ама не е толкова забавно, а и е адски трудно ( на Veteran ). Пример за Spec Ops мисии са: удържане на 5 вълни хора със снайпер; избиване на 40 бунтовника + 10 кучета в рамките на едно гето; стелт мисии за промъкване от точка А до точка В, и още много. Всъщност общо са 23 мисии. Честно казнао всичко на Spec Ops-a ме кефи, освен времената, които са сложени като постижение на човек от IW… просто са нереални и не знам доколко са възможни, но определено ще се тества да се подобряват.

Без много да му мисля 9/10.

История:

[vodpod id=Groupvideo.3835684&w=425&h=350&fv=]

Не знам дали ще е хубаво да ви разкривам историята и затова няма да го правя, а само ще я коментирам малко.

Най-хубавото е, че е директно продължение от миналата игра ( е добре 5 години по-късно ама няма значение ) и е съставена адски добре. В играта играете с 3 персонажа по познатата ни досега, в CoD сериите, последователност. Когато играете под Американския флаг сте със сержант Рамирез, с който усилено се борите да защитавате родната земя. Да наистина Щатите са нападнати и то от Русия Мазалото е голямо и забавно. Под Британския флаг командвате Гари Сандерсън “Хлебарката”, но по-интересната част е, кой е директния командир на “Хлебарката”… Това естествено е самият “Soap” MacTavish, с който също ще играете към края на играта. Има и малко геймплей като терорист, но реално това е агент под прикритие, така че… И пак ще имате възможност да избиете десетки невинни с тежка, движейки се тежкарската бавно и спокойно , докато… ще разберете сами

Развръзките в историята са няколко и все неочаквани и адски добри. Няма да ги спойлвам, така че трябва да ми се доверите.

И стига толкова за историята иначе ще ви разваля кефа. Оценка 10/10 – ще видите сами защо.

Музика:

Достатъчно е да кажа само Hans Zimmer и то оценката 10/10 си идва сама

Като обобщение:

Всички очаквахме нещо по-добро от Call of Duty 4: Modern Warfare. Всички се съмнявахме, че това е възможно. Обаче вече е ясно, че от Infinity Ward не са си бъркали в носа тези две години и са създали шедьовър. Вероятно може да се размине с игра на годината поради промените в РС мултиплеъра, за които аз съм благодарен, а голяма част от хората бързат да недоволстват, но искрено се надявам да спечели, тъй като играта го заслужава. Очаквам поне година и отгоре ( до следващия CoD от IW ) да играя мултито, както на 360-цата, така и на РС-то.

Крайна оценка: 9.4/10

Преди да продължа с ревюто, може да видите малко геймплей от играта тук.

За играта:

В новата игра от поредицата “Wolfenstein” ще се намирате отново дълбоко във вражеска територия, където нацистите, се опитват да обърнат хода на войната, правейки експерименти със свръхестествени пропорции. Главният герой е Б. Дж. Бласковиц, който с помощта на местната съпротива има за цел да прекрати плановете на нацистите. Естествено отновно обикновените нацисти ще ви затруднят, превръщайки се в зомбита и продавайки така присъщата атмосфера на Wolfenstein игрите. В тази част от поредицата, ще разчитате не само на уменията си с огнестрелните оръжия, но и на няколко специални, свръхестествени, умения, за да завършите мисията си успешно.

Графика

id Software са използвали добре познатият ни id Tech 4 енджин, познат още като Doom 3 Engine, но са се постарали да го доизпипат допълнително специално за nex gen конзолите, така че да ни предоставят игра с доста задоволителна графика. Ефектите и физиката на играта са изпипани достатъчно и няма дефекти или бъгове, които да бият на очи, така че да развалят удоволствието от играта. Тъй като дори и при Xbox-a стана навик игрите да не са добре оптимизирани и също да натежават е хубаво да се спомене, че дори в натоварени сцени ( експлозии, ефекти от различни оръжия, гранати и т.н. ), играта върви нормално и не лаги или нацепва.

Оценка на графиката: 7/10

Геймплей

Винаги съм смятал, че геймплея определя една игра, а не графиката й, и затова при почти всяка игра, тази част от ревюто, е може би най-определящата за крайната оценка на играта.

Ще разделя описанието на геймплея на 3 части: Общ преглед, плюсове и минуси.

Общ преглед – както се спомена и в коментарите на геймплей клипчето, играта е конзолизирана, т.е. геймплея е като на повечето шутъри от този тип. За по-ясна представа, геймплея е много подобен на този от Medal Of Honor: Airborne и Call of Duty 5: World At War. Общо взето разликата идва от добавянето на свръхестествения фактор в играта, докато всичко останало е точно това, което сме играли и досега. Присъства и типичното за конзолните шутъри прицелване, т.е. няма autoaim, но шанса да убиите противник докато мерника е някъде около него, е доста голям. При нова игра разполагате с избор от 4 трудности.

Плюсове:

- интерактивна обстановка.

Повечето от прикритията, с които ще разполагате са подвижни и могат да бъдат унищожавани, което кара играча, да подбира прикритието си и да не се задържа на едно място прекалено дълго.

- ъпгрейдване на оръжията и силите.

Едно от най-интересните неща в играта е, че можете да ъпгрейдвате оръжията си така че да става все по-ефективни, срещу прогресивно затрудняващите противници. Пазаруването на оръжия и ъпгрейди става от определени места, като често играта ще ви предупреждава, че паричните ви възможности няма да стигнат за пълен ъпгрейд на всичко и изборът ви трябва да е добре обмислен.

- свръхестествени способности.

В борбата си с нацистите, нашият герой получава малко помощ, въоръжавайки се с няколко свръхестествени способности ( някои от тях са преминаването в алтернативна реалност – Veil, давайки ви възможност да виждате неща, които в нормалната реалност не може да видите или са трудни за локализиране, като и спиране на времето ). Тези способности ще са ви необходими за да преминавате нивата и от време на време, за да се справите с някой по-труден противник или бос. Подобно на оръжията и тези способности могат да се ъпдейтват от Черния пазар, а сдобиването с нови способности става по време на мисиите, т.е. не се купуват.

- леко отклонение от коридорния шутър.

Както много други шутъри и този е от коридорния тип. За щастие обаче, тук имаме съвсем малко разнообразие. От една страна не доста често, но все пак достатъчно, има алтернативни маршрути, които ви позволяват да фланкирате противниците. Освен това в играта може да избирате мисиите си, което придава на играта така нужната ни нелинейност.

Минуси:

- малко плагиатстване.

Може само на мен да ми се струва или да е ненужна констатация, но все пак аз смятам за нужно да спомена, това което ми направи доста силно впечатление: Veil-a адски много прилична на Spirit Realm-a от Soul Reaver 1 ( дори животинките, които щукат наляво на дясно из тази реалност, напомнят на духовете от spirit realm-a ). Забавянето на времето си е доста стар ефект и принципно не е запазена марка на някоя игра, но тук, ситуациите и начина при които се прилага прилича прекалено много на Prince of Persia. Опитвам се да се сетя, но все още не успявам, точно от къде ми е познат компаса, който показва мисията. За звездичката е ясно, че е точно като от Call Of Duty 2, но самия компас, така разположен на линия отгоре, ми е трудно да си спомня. Имаше още няколко места, на които си проличава неоригиналността на идеята, но не са били достатъчно фрапиращи, за да ме насочат към точен пример, което автоматично ги прави достатъчно незначителни.

- не балансирана трудност

Да си призная, наскоро започнах да си пускам всяка игра на най-висока трудност, като до преди играх повечето игри на най-ниска и чак след превъртането на играта, решавах дали искам по-висока. В случая обаче почвам да се замислям дали да не мина играта на най-ниската трудност, колкото просто да я мина. Защо обаче смятам така? Ами подобно усещане имах при Call Of Duty 5, но там беше малко по фрапиращо. Тук положението е следното. При най-високата трудност, враговете не са достатъчно трудни или интелигентни, за да са интересни противници. Т.е. не се налага по планиран подход, за да се отстрани група врагове и т.н. В много случаи, пред мен централно стоят 2-3-ма нациста и или не знаят какво да правят ( няколко секунди седят и гледат ) или почват да стрелят без да уцелват, при положение че съм на 3-4 метра, което в други игри, значи 100% смърт на тази трудност. При други положения обаче, нацистите може да са толкова досадни, че да ви нервират на макс. Но в повечето случаи преминаването през нивото става адски лесно и ако не се втурвате директно напред, то шанса да умрете е почти нулев, дори и без да се стремите да се пазите. Проблема обаче идва най-вече от по-тежките противници, които са коренно различни от нормалните такива и разликата в трудността е просто покъртителна и направо неразумна. Още първия такъв противник, най-вероятно ще ви изненада, а следващите нарастват прогресивно. На мен най-много ми се опъна първото зомби ( в църквата ), до където реално съм стигнал, като сигурно играх 7-8 пъти преди да се откажа, за момента. Точно тази небалансираност пречи на едно добро изживяване от най-високата трудност, като проблема е, че тази небалансираност, става все по-често срещана.

- скрити предмети.

Ако не се лъжа, основното, което е скрито по нивата са разузнавателни материали и злато. Проблема е в големият им брой и доста голямата им скътаност. То общо взето най-неприятно е трудното намиране на златото, тъй като то е най-полезно. За целта трябва доста често да се използва Veil-a, като дори и с него си е досадно.

- изобилие на муниции

Колкото и често да се оплакваме от игри, където мунициите са оскъдни, то случаите, когато мунициите са достатъчно, за да се стреля постоянно без замисляне, правят играта малко по непредизвикателна. Но все пак типа на играта е такъв и наличието на достатъчно врагове е нормално да предоставя и достатъчно количество муниции.

Като се има в предвид, не много дългия ми опит с играта, това е което в момента мога да опиша за геймплея, но е достатъчно, за да го оценя. В последствие, ако има нещо, което да ми направи впечатление, ще бъде добавено.

Оценка на геймплея: 7.5/10

История

Историята не е много разчупена и е доста строго определена, като няма подхранени изненади, очаквани ( интересни ) развръзки и т.н., но въпреки това е достатъчно заинтригуваща. Евентуално по-напред в играта ще стане ясен плана на нацистите, но липсата на предположения и разсъждения са голям минус. Принципно в края на всяко ниво, Бласковиц прави нещо като отчет за свършеното по време на мисията и дава малък коментар върху акцента на мисията.

Оценка на историята: 6.5 / 10

Извод

Въпреки че наблегнах повечко на минусите, играта успя да грабне вниманието ми, което рядко се случва и успя да ме подтикне да искам да я превъртя. Препоръчвам на всеки най-малкото да я пробва и да не я отписва, защото е “конзолизирана” и е съществено променена спрямо Wolfenstein-a, който всички помним. Вярвам, че всеки ще намери нещо, което ще му хареса в играта и повечето от вас ще имат желанието да я завършат.

Обща оценка на играта: 7/10